zara (Здравка Маринова)
112 451
3 sept 2005, 23:30

Все пак 

  Poesía
836 0 5
Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.

Живея с дребните неща,
а времето край мен минава.
Отпивам глътка от нощта.
Денят изпива мен.И ме предава.

Променям се.Като комета
понякога проблясва старата ми същност.
Унищожава ме вендета,
която срещу себе си обръщам.

Понякога съм бяла.Поня...Кога?
Усърдно в мен се утаява
ненавист,чалга и мъгла.
И прочие безумна плява

покрива ме и ме изтрива...
От детството звънче запява,
умората прогонва и напява,
че аз съм жива.Аз съм.Жива.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз те чета, Заре. Има тъга в стиха ти, но е много хубав. Важното е, че се чувстваме живи, макар и с дребните неща от живота. Поздрав!
  • "Отпивам глътка от нощта." Знаеш ли колко често го правя и как горчи всяка глътка...Зара, влезе в душата ми с този стих!!!!!
  • Благодаря ви,че ме четете и разбирате
  • Осезателно жива! Хубав стих, Заре!
  • познато чувство хубави стихове
    браво
Propuestas
: ??:??