След всеки скандал ти ми каза -
ставаме си все по-далечни.
Кой ли така ни наказа,
че да не можем да бъдем си вечни?
И колкото и да е силна обичта ни,
с всяка свада силата ни намалява.
С лъка си дърпа и къса нашите струни,
душата ни обща за вечно наранява.
Всеки вик, всеки шепот и стон,
отекват безмълвно в тишината.
Губят сърцата ни своя синхрон,
нашата песен е вече изпята...
Че да не можем да бъдем си вечни,
кой ли така ни наказа?
Ставаме си все по-далечни,
след всеки скандал ти ми каза...
© DenitsA Todos los derechos reservados