Все по-категорично падат
на истините сенките в косите
и все по-трудно ги измивам –
сивеещи и присмехулни.
В неумолимите утра
понасям трудно светлината
и негримираните ми очи
остават все по-дълго празни...
И все по-често се препъвам
във хвърлена от някой дума –
боли като порезна рана,
посипана със сол от вятъра. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.