ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала,
дори не знам какво е гняв, какво са завист, мъст, омрази,
пред мъдреците ставам прав! – а от глупака Бог ме пази,
и – брат на сетния бедняк, делим си грошовете скъдни
с надеждата, че нявга пак – щастлив, животът ще се сбъдне,
и винаги броя до три! – преди да рекна грешна мисъл,
и не спестих чувал с пари от стихчетата, що съм писал.
Щом нявга събера пети – за сън! – в тревите си зелени, ...