Аз не зная, защо ли все диря
твойте шепотни длани да сгуша,
и безмълвна от обич, да вдишам
въздух, който без теб не ми стига.
Глътка обич, до безкрай неразделна
с многоатомни йони в електричен заряд,
тъй те вдишвам, любов полимерна,
и по-ценна дори си от диамант.
Но ти чезнеш, излиняла във делника.
Суховеят пилее следите ти.
А дъждът, този дъжд все не идва
да накваси прежадняла душата ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse