Всеки август децата в квартала
заминават на юг на море.
Край Созопол, Бургас и Кавала,
а понякога… и в Сен Тропе.
Те са винаги… с майка и татко.
Не пътуват със много багаж.
Край морето разпъват палатки
до капанчета с пясъчен плаж.
Те с охота на мен ми разказват
всеки август къде са били.
Свои снимки от плажа показват
до делфини сред сини вълни!
Аз ги слушам и всичко попивам.
Но не искам да ходя със тях.
Искам… Мама до мен да е жива!
С моя Тати да падам от смях!
Аз отдавна съм кръгло сираче.
Само Баба е вкъщи до мен.
Всеки август, през лятото плача
в най-ужасния траурен ден.
Юри
Йовев
Юни
2022 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »