Всеки ден започва с теб,
събуждам се със сълзи на моите очи.
Сърцето ми превърна се в лед,
но част от него не спира да гори!

Всеки ден си спомням за една раздяла,
ден прекрасен, но потънал в тъма.
Толкоз чувства и сълзи съм пропиляла,
но къде е моята вина?

Всеки ден една раздяла помня!
Моля те, върни се през сълзи!
Тичам, но не мога миналото да догоня
и продължава да боли.

Всеки ден аз бърша си очите.
Тъжни, влажни стават пак!
На раздяла аз загубих си мечтите
и да те върна просто няма как...

Всеки ден минава толкова нещастно.
Аз загубих вярата си в любовта.
Искам аз момчето си прекрасно,
но тя уби ми моята мечта!

Всеки ден аз помня тежки думи,
последвани от най-ужасните сълзи!
Те изстреляха се в сърцето кат куршуми...
... полуживо то все още там кърви!
Там, където беше нашата раздяла!
Там, където още плач се чува!
Там завинаги се сложи края,
а то все още с любовта си се сбогува!
Там, където всеки ден се връщам,
в мислите си помня твоите очи.
Там последно спомена прегръщам,
всеки ден го моля нека си върви!

... и така повтаря се една раздяла
за изгубена любов и полуживо сърчице!
Времето в сълзи съм пропиляла!
Нека... нека то завинаги умре...