Всеки път се примирявам
с твойто безразличие,
всеки път за себе си забравям
и мисля само, че обичам те.
Всеки път греша, обаче
да те мразя аз не мога
и всеки път за тебе плача
какво се случва с мен, за Бога?
Всеки път ме караш да се мразя,
за това че в теб се влюбих,
знаех си, че трябва да се пазя
сега в ада се изгубих...
Всеки път, когато си студен
ме караш да умирам,
и всеки път и всеки ден -
вече нямам сили !
Но всичко връща се, помни,
не че ти го пожелавам
каквото става в тези дни,
ще го платиш със сълзите си накрая!
© Христина Юлианова Todos los derechos reservados