rkgeorgieva-bg (Ралица Георгиева)
31 41
10 ago 2010, 12:21

Всеки се... пречупва 

  Poesía » Otra
1279 0 2

Всеки се... пречупва

 

Усещам как губя част от себе си,

но сякаш да се спаси дори не опитваше,

нещо ме спира да чувствам със сърцето си,

навън валеше, а то просто... умираше.

 

Мъртво е! Няма го! Загубих го!

Нямаше към кого ръка да протегна.

Лутах се, лутам се, търсих го!

Къде е? Доброто момиче в мене изчезна.

 

Сега съм тази, от която се страхуваш,

стоиш далеч, объркан си, коя е?!?

Не искаш, не можеш да се преструваш,

това ли е момичето, което нарани? Къде е?

 

Но то изчезна, изтри се,

сякаш гума заличи молив.

НЕ, то не се боеше, бори се,

но всеки клон малко или много е... чуплив.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??