Отивам си. И болката е с цвят на смърт.
Смокините обличат бреговете.
Небето се заоблачи – ще има дъжд,
но вероятно ще отмине… и ще светне.
Аз искам стих, единствен и за сбогом.
Обичам те, но колко ще ми струва?!
Прости ми, нямам много, само спомен,
в джоба ми е скътан и кротува.
А ти си друг, по-силен си от Бога!
И сам решаваш де да спреш и колко.
Не се сърди, аз пак ще съществувам
в жестоката си жилава утроба. ...