12 oct 2007, 10:29

Всеки умира понякога... 

  Poesía
1181 0 4
Понякога всеки умира сам и спокоен,
отиващ си от живота сложен.
без да бъде сред любимите хора,
оплаквайки душата му болна.
В живот погрешен, пазещ тайните днешни и
следващ постъпките на поколенията грешни,
пиша този стих в нощта гореща,
чувстващ студа в сърцето ми така зловещо,
напомнящ греховете си човешки.
Всеки умира,
но понякога разбира,
че играта на живота отхвърля и избира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??