Разголвай ме със думи и с очи,

със стих и музика - по твоя начин,

Вселената дори да замълчи,

когато аз за тебе всичко знача.

Извий ме като пролетна дъга,

окъпана в дъжда на твойте ласки,

преляла цветовете си в нега,

сияеща в най нежните си краски.

Изпий ме като утринна роса -

по устните ти да се стичам бавно,

зарей ме лудо в твойте небеса,

във нежен облак ме обгръщай плавно,

огрей ме със неземна светлина -

в косите си звездите да закича.

Вселена си. А аз - жена,

от твоето сияние обичана.

Р.Ч.02/2014'

Лондон