ВСЕЛЕНА
Колко планети, като влюбени атоми,
обикалят маршрут по вечен закон.
Колко звезди, и самотни, и светещи,
падат, щом намерят за някой подслон...
Вечността ни примамва, отблъсква!?
Кой не е вдигал поглед за миг?
Към звездите - светещи малки мъниста,
разпиляни - не шепот отправят, а вик!
Вик за обич към земните братя:
Всеки ден да сме чисти, добри...
С поглед в простора, с илюзии празни, ...