Ще се блъска в прозореца слепият спомен.
Ще пилее във лятна носталгия дните си.
Всяка локва след дъжд ще събира въпросите
като лодки с надежда в редичка – по три...
А моряците мразят да газят на плиткото.
И обичат след буря да пият до дъното.
Всяко бивше пристанище иска завинаги
да го помнят след бурята... След като тръгнат,
да доплуват обратно... Или да излъжат,
че във някакво следващо рошаво лято
ще се върнат в сезона на първия дъжд
като клетва изречени - черно на бяло... ...