17 feb 2005, 12:17

Вселената побира се в юмрук 

  Poesía
1244 0 5

Вселената побира се в юмрук

 

Вселената побира се в юмрук!

В дланта на вечния Гробар,

в пространство на капеща тъмнина

и на душите кръжащи в нея.

Процеп в прозрачната реалност.

давеща се в пясъчно море

татуираща със стръв страха

до границата на твърда самота.

 

Вселената побира се в юмрук!

В ирисите на убиеца, в живака

и отровата  - покълнващи тръни,

дават почва на червеите черни.

Нокти се забиват до живеца,

в огнището догарят истини...

Оплитат се въжета от тъга и пепел

до границата на твърда самота.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??