До един молец интересен екземпляр, с любов и признателност
Жената иска времето ти, знай,
единствено когато я обичаш,
и пуска те обича ли те с вятъра,
а ти лети, но няма да се скриеш...
Жената е душа в безумно тяло,
луничка блян от слънчев блясък.
Усмихва ти се лошото от свян,
ламя от глад, не е ли ясно:
жената иска да си нейният Безспир,
не виждаш ли - защото те обича.
И няма страшно, пак ще те намира, ...