Всичко е бяло
Днес мойто утро е толкова бяло
(до заслепяване чак)
Звездите валят и са бели,
градът е разцъфнал и бял,
комини, поле и пътека
прошепват ми бяла шега.
Дърветата мрачни и сиви до вчера
/днес бели-мечтатели пак/
над мен са разтворили клони
и канят ме в снежен дворец
на танци и с тях да се гоня.
Дори ранният глас на премръзнала птица
по своему бял и лиричен звучи.
Политнала мигом от клон на ела,
оставя в душата ми бяла следа.
© Златка Петкова Todos los derechos reservados