Всичко е както преди... зеленикаво,
ухаещо топло на горски синчец...
Дърветата вечни едва се поклащат
в червените храсти свири щурец!
Всичко е както преди... иронично,
пеещи птички и капки роса...
И ние сме същите... леко себични,
но винаги двама ръка за ръка...
Гордо прекрачваме старата пейка,
сядаме тихичко и си шептим...
Кратка и пролетна вечерна песен...
лее се вятърът неуморим...
И още сме истински... слели душите си
още се търсим и още тъжим
Обич завинаги, обич за двама ни,
заедно вярващи бавно вървим...
Полъх от времето... ние не трепваме,
както гората със нейния цвят...
С тебе съм истинска, oт теб обичана,
ти - моя радост и мой чувствен свят!
Всичко е както преди... зеленикаво,
ухаещо топло на горски синчец...
А ние пак двамата... слети във цяло,
секундите нижат се с нежен... ветрец...
© Маргарита Здравкова Todos los derechos reservados
ухаещо топло на горски синчец...
Красиво!