Всичко е лъжа -
и цветята, и тревата.
Живея на ръба,
обгърнат в самотата,
редом до лъжата.
Изчезна любовта ни,
угасна пламъкът.
Само споменът остана ми
и пак във тесен кръг
обви ме самотата.
Нима лъжа е всичко,
което преживяхме?
Загубен съм в гората,
в която се видяхме.
Нима лъжа бе ти самата?
Всички хубави моменти,
в които бяхме двама,
като стари инструменти
събираха праха
на наш'та тъжна драма.
И ето, ти изчезна,
сам сега кръжа
във надежда безполезна,
обгърнат в самота -
всичко е лъжа!
© Владимир Ганчев Todos los derechos reservados