На два пъти умирах | ||
и два пъти видях аз светлината. | ||
И връщайки се, не разбирах | ||
къде е истината и лъжата. | ||
Не се шегувам! Не познавах никой! | ||
Говореха ми някакви неща. | ||
Не можех и да реагирам. | ||
Аз виждах... размазани лица. | ||
Но върнах се!...И осъзнах, | ||
че всичко, ама всичко е -Сега! | ||
На тебе, Господи, благодаря! | ||
И зная... бдиш до други... | ||
и сега... |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados