9 ene 2010, 21:19

Всичко е сън 

  Poesía
618 0 5

В много бури
заплетох душата си,
отъняла
от призрачен лъх,
а накъсана дреха
сълзата ми,
не прикри в мене
жадния зов.
Все по облаци бели
изкачвах химерите,
за да стигна
мечтания връх
с босоногите стъпки
на лятото
във гърдите ми
с дъх на любов.
Зазвъняла
от приказни сънища,
потрепервам
във зимния ден.
Просто исках
да бъда обичана,
а забравих,
че всичко е сън.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??