Две очи, потънали в сълзи,
заспиват уморено там, във здрача,
само сянка някъде пълзи -
сянка от следите на палача.
Дързък, безпощаден и свиреп,
той сърце едва ли притежава,
името - свещеното - Човек,
да носи пред света не заслужава.
Смелост откъде ли той намира
с лъжи да изгори една душа,
с ръка да пресуши туй, що извира,
зората да я слее със нощта. ...