28 ene 2008, 11:52

Всичко си има цена 

  Poesía
509 0 3

Гледах през стъклото

върволица пъстроцветна,

всеки носи си теглото,

някой някъде присветва

          от радостна вест,

          от искреност навременна,

          от неприкрит интерес

           към талантливост бременна.

Всеки ден гледам потока,

от него част да съм искам,

но ми изтича срока

и кой ще поеме риска...

Витринно съм хубава още,

а и стъклото послъгва.

Никой не вижда нощем

как хубостта си тръгва.

Един ден видях те отсреща,

пресече и спря се пред мен.

Колко струва мацката гореща,

седяща в новия ти ситроен?

Тя посочи ме с възхита,

намаленията са толкова идейни.

Продавачката свали ме... Свита...

От днес Любов съм нейна.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красотата на Душата ти е непреходна. А за стиха ти, поздрави!!!
  • Всеки ден гледам потока,
    от него част да съм искам,
    но ми изтича срока
    и кой ще поеме риска...

    Витринно съм хубава още,
    а и стъклото послъгва.
    Никой не вижда нощем
    !!!
    Сърдечен поздрав!!!
  • "Витринно съм хубава още,

    а и стъклото послъгва.

    Никой не вижда нощем

    как хубостта си тръгва."

    Толкова е идейно! Страхотно!Браво!

Propuestas
: ??:??