дакота (Дакота)
152 364
28 abr 2007, 12:02

всичко свърши 

  Poesía
1111 1 11
Всичко свърши - морето потъна,
изгоряха звездите в небето.
Любовта ни във айсберг се спъна
и до котва разби ми сърцето.

Все по-гладка и все по-повърхностна
се отцепваше бавно от огъня,
уж на слънце приличаше външно,
но затворено в стъклена форма.

В изподъвкани спомени скри се
и последният пролетен шепот,
прекосен от порой на притихване
пропълзя като страх през ръцете ми.

Дълго бях на ръба на желанието
да издумам най-страшните клетви
затова,  че от чистите блянове
ми остави кървящи парчета...

Всичко свърши - мечтите убихме
още спящи,  дори непрогледнали
и не дишам със твоето „обичам те",
от пустиня сега съм по - бедна.

Търпеливо изслушах ти ехото,
замълчало в подземно дихание,
разтреперана с рани във шепите.
тихо слагам в душата си камъни.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??