Недей да криеш този кичур бял –
прокраднал се по чeлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска
и разчертан е земният ни път.
Но щом туптим ведно, дори безгласно,
нетленна става смъртната ни плът.
И всеки миг ще пази топъл кът,
а всичко сътворено ще остане.
Привидно по-човечен е светът,
в градината щом плод се е захванал. ...