Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън,
последни храбреци – щурците.
Скрибуцат тихичко – насън,
за лято циганско сюити.
Одрипавяло изведнъж
събра съсухрени смокини,
дървото: — Черпя ветре! Дръж! –
по леко есента да мине. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse