Винарят престарял наля си кана вино,
седна под увехналата си асма
и спомни си как тачеше нявга любовта.
Надигна каната, надъх изпи до капка течността
и в очите блесна мъничка сълза.
Спомни си как бе изпратил син, жена и дъщеря.
В избата и ден и нощ, посрещаше всеки изгрев нов.
Вино за утеха сътворяваше за бедняците и
за заможните мъже.
В дома си беше като гост -
прибираше се преуморен и от умората си лош.
Чакаше го неговата хубава жена. ...