10 ene 2009, 8:58

Вслушай се в душата 

  Poesía
658 0 14
Да те целуне всеки може.
Да те рисува с хубави слова
и да те превърне във принцеса…
Да те докосва със желания за близост, 
за да потрепват страстите 
като крилца на пеперуда…
Да те поиска в миг, 
във който ти си омагьосана 
от неговата плътска похотливост…
Но…
Аз не искам да превръщам 
тишината в грак.
Душата на везна със тялото 
не бих поставил.
Принцеса си за мен, 
дори тогава, 
когато
по лицето ти танцуват две сълзи, 
когато 
умората на плещите тежи 
като парцал 
и пари нежността 
като коприва…
Аз не робувам на плътта, 
че тя след кончината се превръща в пепел, 
а душата продължава да обича. 
Не съдя тия, 
дето се откриват 
ни мъж във мъж 
и 
ни жена в жена…
Те също чрез душите 
са щастливи…
Аз в теб открих душевна светлина 
и нея искам да опазя, 
да ти отдам невидимото 
и когато ме усетиш 
със сърцето, 
ще бъдеш онова, 
което 
други правят за мига, 
но ще си 
вечност!
Не ми ли вярваш?...
Не в думите се вслушвай, 
а 
в душата.
Тя може 
и плътта ти да целува, 
и по косата да те гали, 
и да направи чудеса…
Усетиш ли я, 
моля те, ела, 
а нека 
Бог 
ни коленичи, 
че неговите две творения живеят със любов…


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??