Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета
от идоли – студени богове,
превзели времето, чрез мисълта
разхождат се доволно в домове.
Приемат реверансови поклони
от верни почитатели добри
и сеят своите зловония,
„добронамерени” лъжи.
И мнозинствата ръкопляскат,
отдават подобаващата чест.
Не проумяват, че изтласкват
встрани спасителната вест.
Заляти улици с фалшиви богове,
в светлинна скорост вирусно вибрират.
В пространството, подкожно в умове
се раждат действията им и циркулират.
А Той Единствения, Истинния Бог,
встрани от идолопоклонната лавина,
обсебила съдби във блатния поток,
очаква твоят избор в новата картина.
Вървя, докосвам светлина
красиво, нежно тя ме изцелява.
Съгражда истината, пълнота,
а Любовта Му - ме смалява.
© Мария Todos los derechos reservados