Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
11 may 2009, 14:57

Всяка глътка вина 

  Poesía » Otra
2069 0 36

Живот – заприличал на бяло платно.

В дланта ми се ронят безбройните нощи.

Очите ми давят се в твоите две,

а топлите устни приканват за още

зловещи въздишки (лишени от звук).

Внезапно родената блудкава мъка.

Аз лягам във двете ù тъжни ръце

и тя приютява ме в жадна прегръдка.

Знам, твоите думи са малки лъжи.

(Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)

Всяка глътка вина е пелин... и горчи.

(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)

Колко много тежи... и как бавно убива

мътилката, влята в дълбоките вени.

Не след дълго, съвсем като малко дете,

те прегръщам с копнеж, притъпен с недоверие.

Ти бе странно чаровен... и истински мой,

кадифените пръсти задъхваха дните ми.

Всепоглъщаща страст. След това са безброй

във очите, безспирно валящи, сълзите ми.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих!!!
  • Удоволствие си,Кремена!
  • Знам, твоите думи са малки лъжи.

    (Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)

    Всяка глътка вина е пелин... и горчи.

    (Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)

    ;( ;( Толкова близо до сърцето ми!!! Трябваш ми!!!!!!!!! ;(
  • Дааам, Валентино, човещинка, нали се сещаш. Малко егоизъм, себелюбие, нелепи чувства и за колорит, малко мазохизъм! Но пък реално, м? (обещаха ми камшик за подарък)
  • "...(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)..."
    Хм!..... /егоистично и себелюбиво/
    Стоя с теб макар да ми е мнооого кофти.
    Стиха е тъжен /мазохистичен някак чак/ Но пък... реален! Такива сме си ние хората обичаме - страдаме - плачем и... нямаме сили да си тръгнем...
    Едно голямо браво за смелостта да извадиш наяве всички чувства/нелепи/, но човешки.
  • " Ти бе странно чаровен... и истински мой,

    кадифените пръсти задъхваха дните ми "

    Много изящно и красиво!
  • ПОЕЗИЯ от друга планета!!!
  • боли, а е така хубав стихът ти
  • Животът ти е пъстра ппалитра, а не бяло платно, с толкова много сродни души около теб. Бях тук! Барона
  • Винаги се възхищавам от нежността и красотата на поезията ти, Креми!
    Браво!!!
  • Как докосваш само...
  • Обездумяващо!
  • Живот – заприличал на бяло платно.

    В дланта ми се ронят безбройните нощи.

    Очите ми давят се в твоите две,

    а топлите устни приканват за още
    ..Началото е винаги красиво... Прилича на каца, плуваща в морето, пълна наполовина с мед, наполовина с морска вода..Когато остане морето, валят сълзи...

  • Ами да. Мая Нешкова има от много време една песен "Няма обич без тъга". Обаче ти почти винаги можеш да стопиш тъгата с усмивка и с песенно слово, което става и за балада. Никак не те лъжа!!!
  • Много вълнуващ стих! Толкова познато ми звучи... Поздравления!
  • Хубав, много хубав стих! Поздрав!
  • Болящи, валящи, но все пак потребни мигове...
    Прекрасна поезия! Аплодисменти!
  • Невероятно красив стих!Прелест!Прегръщам те с усмивка!
  • Болящ стих Креми, но отново незабравим!
  • Великолепен стих! Не бъди тъжна! Много по-хубава си, когато се усмихваш! Поздрави, Креми!
  • Тъжна, но толкова истинска...
  • БРаво Креми за хубавия стих, това ми е подаръка за имения ми ден днес
  • ...
    Своя жребий подлага на смилане
    във гърдите сърцето пулсиращо,
    а очите са уморени от взиране…
    Навярно цената да си жива
    е да слугуваш на болката дива,
    която не ти дава покой,
    дори след пречистващ порой…
    ...
    Поздрав!
  • Беззвучно рисувай по бялото платно - тъжно-обичливи стихове... те са най-красиви...!
    Удоволствие си, Незабравима!
  • Боже, колко тъга... и любов!!!
    И толкова красиви... в стиха ти!
    Поздрави!
  • Тъжно е!
    Но пак незабравимо!
  • Изящен стих... Поздрави!
  • !!!

    При теб винаги е хубаво!
  • много тъга носят думите ти, мила Креми...
    перфектно написан стих.
  • ах, така красиво изречено... и всеопрощаващо... въпреки...
  • Тъжно, но пък толкова истинско... "... те прегръщам с копнеж, притъпен с недоверие". Обикновено в живота е така - "хубаво беше, ама малко беше"... Поздравления ... Д.П
  • Е що...? Не ми харесваш такава, пък и рано ти е за шамара на Сатурн... Не, че е лош стиха, даже е страхотен, ама що така сълзи и сълзи, че и горчи...
  • Защо така тъжно бе, мацко?
    Явно, че дошло е време за наздравици!
  • Ти бе...Жалко. ама пък стихото ти е много хубаво! Зем.
  • !!!
  • Кремсъъън! 'що толкова тъжнооо?

    п.п. 'ма пък красотийско! много! а и как иначе?!
Propuestas
: ??:??