Твоя свят по тухла го градих...
С много жертви, вярност, всеотдайност...
Дълъг път изминахме, нали?
Със компромиси до плюс безкрайност...
Ти повярва ми, че съм жена,
да те следва в болка и победа...
Че по-силна съм и от смъртта,
хитро дебнеща те с всяка педя...
Бях любима и приятел скъп,
синьо лято и ръка във нужда...
Спрямо теб скроих се по калъп,
но до днес останах си все чужда... ...