Всяка мисъл за теб е утеха,
а пък утрото тежка поличба,
щом клепачите бавно, полека
те изпускат във дневна гонитба.
И през хребети в мисли те гоня
да те върна отново в съня си,
там, където аз няма да моля
от съдбата да чувствам дъхът ти.
Аз те гоня и стигам, когато
сребролика луната изгрее,
на прозореца нежно мушкато
пред мисълта ми за тебе немее, ...