10 oct 2006, 9:56

Всяка твоя стъпка 

  Poesía
971 0 3

Всяка твоя стъпка към безкрая

отнема искрицата живот.

Стремеж за могъщество и власт,

за човек израснал без любов.

Накъде вървиш, кажи...

Огледай се за света около теб.

Нима усещаш нещо

с това сърце от лед...

Успех след успех постигаш ти

и храниш егото безкрайно.

Всичко постигнато от теб се срутва,

а си мислиш, че е нещо трайно.

А виждал ли си най-голямото богатство,

щом казваш, че всичко си видял?

Или може би с това, което правиш

си мислиш че пълноценно си живял?

С кой споделяш всичките успехи?

До кой заспиваш нощем замечтан?

Има ли заради кой да мечтаеш,

за момент с любов и нежности облян?

Самотен си... виждам това,

но да го изречеш едва ли имаш кураж.

Но докога кажи искаш да живееш така?

в безцветен, вонящ мираж.

Разбра ли какво си изгубил?

Разбра ли какво трябва да направиш?

Без колебание и страх

нищожните страхове да удавиш

А след това бъди човек...

Изтъкан от нишки от любов,

Преплетени с блестящите конци

на истинският ти живот.

© Биляна Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??