Втора младост

15 ago 2014, 16:22

Poesía » De amor

430 0 2

Три дни любов. Три месеца раздяла.

А времето безмилостно тече.

От сива, постепенно става бяла

брадата на най-тъжното момче...

Момчето-мъж. Момчето... вече дядо.

Конфликт между душата и плътта.

Присъда ли е или е награда

финалният десант на любовта?

Последната, най-истинската, вечна

любов, неостаряваща напук!

Която може и да е далечна,

но в мислите ми винаги е тук!

И винаги ще бъде тук! А скрежът

в брадата ми е само светъл знак,

че жив ли е в сърцето ми копнежът,

за лодката все още има бряг!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.