Как влюбено я гледаш ти,
разсъбличаш я с очи.
Представяш си как е в ръцете ти
и целуваш устните й.
Аз седя отстрани
и кротко наблюдавам ви.
Знам, че, падне ли нощта,
пак мой ще си.
Целуваш я, прегръщаш я навън,
а после идваш при мен.
Крадеш моя сън
и си тръгваш на следващия ден.
,,Тя не бива да знае'', казвал си.
От това страшно ме боли.
Но обичам те и мълча
и те чакам през нощта.
Зная аз, че съм поредната
и скоро ще свърши това.
А ти ще си останеш с нея -
ще възтържествува любовта.
Сълзи ще капят от моите очи
и ще завиждам, че те има тя.
Ще ви наблюдавам отстрани
и съдбата ще проклинам.
© Кристиана Кръстанова Todos los derechos reservados