Пами (Памела)
111 21
8 jul 2007, 22:40

Втори шанс 

  Poesía
1166 0 5
          Една любов догаря в своя пламък.
          Една любов, родена от мечти -
          и чудя се дали сърце от камък,
          възкръснало, ще може да тупти?...
          Дали ще може силно да обича
          да страда и да мрази - как ли не!
          ... а можеше преди... но няма смисъл,
          щом съдбата всичко му отне.
          Болката във камък го превърна,
          мъката - във ледена стена.
          Плака дни наред, но не успя да върне
          времето назад - каква беда.
          Втори шанс поисках от съдбата.
          Втори шанс - аз още те обичам...
          а тя с омраза завъртя главата
          и каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ".
          Туй каза ми, а след това изсмя се,
          а аз заплаках, знаех че не бива -
          хей, съдба, защо на мене тъй присмя се?
          Само с него, знам, ще съм щастлива.
          Една любов умряла не възкръсва -
          върви по дяволите, смотана съдба!
          Ще се боря аз докрай за любовта си -
          помни от мен: ЖИВОТЪТ Е БОРБА!

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворението ми хареса, но бих го редактирал и съкратил края - последните три стиха бих заменил със само един, по-адекватен, според мен, на идеята. Предлагам следните промени (без заключителния стих):

    Една любов догаря в своя пламък -
    една любов, родена от мечти.
    И чудя се дали сърце от камък
    възкръснало ще може да тупти....
    Дали ще може силно да обича
    да страда и да мрази - как ли не!?
    А можеше преди... Но няма смисъл -
    съдбата страшна всичко му отне.
    Болката във камък го превърна,
    мъката - във ледена стена.
    Плака дни наред, но не успя да върне
    времето назад... каква беда.

    Втори шанс поисках от съдбата,
    втори шанс - аз още те обичам...
    Тя с омраза завъртя главата,
    каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ."
    Каза ми, а след това изсмя се.
    Аз заплаках, знаех че не бива.
    "Хей, съдба, защо на мен присмя се?"
    Само с него, знам, ще съм щастлива.
    Ще се боря аз докрай за любовта си
    ...................................
  • Не пиши на шльоковица професорке!!!
    Да не си завършила магистралната академия
  • Така е Пами! Поздрав!
  • Поздрав,мила!6 и
  • Браво, Пами!!!
Propuestas
: ??:??