Идва седемнайсти февруари
и ще се срещнем двама аз и ти,
ще те чакам на старите автогари
с огън в моите очи.
Все още от мен не си погалена,
но сърцето ми тупти за теб, любима,
и вярвам аз в съдбата ни зелена,
знам, щастие за нас ще има!
Липсват ми звездите на небето,
мили ми са много твоите черти
и от скоро много скъпо ми е лицето,
в което виждам всичките мечти!
Стига чувствата мои съм крил,
любов към теб се ражда в мен,
ах, само колко време съм пестил,
но ще ти призная всичко някой ден.
Във вторник ще се срещнем,
плам в душата ти ще се разгори,
ще отидем и кафе ще пийнем
и дано да се прегърнем, щом зазори.
© Илия Кузев Todos los derechos reservados
с обич