Вулкан, изригващ с цветове,
със лава - думите хапливи
и скрити в дъното му страхове -
по малко мъртви, но повече живи.
Вулкан, танцуващ със снага,
облян с понятия лъжовни,
облечен в мъжката си суета,
примамваш ме в мечти греховни.
Вулкан, потръпващ от вълнение,
струят емоции - фонтан могъщ,
красив дори и в своето падение,
отново си си ти - един и същ.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados