21 oct 2007, 18:32

Вулканично...  

  Poesía
775 0 34
Затихнал кратер на вулкан съм.
От мен очаквай всичко да се случи!
Не ме познаваш още и е рано, но...
надяваш се Амур да те улучи.


Може би ще се опиташ да се скриеш
от мойта страст сред сухите треви,
които огънят горещ изпепелил е...
но и с надежда да съм в твоите мечти.


От недрата жежки страсти бликат.
Наситен от емоции е въздухът край тебе.
Огньове страшни ще те покорят, когато
осъзнаеш силата на нежното ми любене.


За това пленявай ме, докато можеш.
И в устрем щом изригне пепелта,
дори и предпазлив да си, не ще успееш
сърцето и очи да скриеш от жарта.


Опитомена ще съм винаги от теб
подобно дивото, което всекиго зове,
но си остава все така подвластно
на Любовта и сладките и плодове.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??