Вулканът

23 ene 2015, 22:08

Poesía

309 0 1

Вулканът

Покорни сме вървим в редицата,
един след друг.
Къде сме тръгнали
и как до там ще стигнем?!
Със зъби скърцайки от болка...
Свити сме в юмрук.
Не знам кога ний
знамето ще вдигнем?!

Гнева на хората,
е като лава на вулкан.
От нас навънка
жупел се разлива...
Но този гняв на хората
е с тирания обуздан,
че иначе от жупела му
много ще загинат!

Защото силата на този
страшен Великан,
е разрушителна
до край и все разнопосочна,
и затова до днес стои
плода му необран,
за туй стои и той
във мъртвата си точка...

И затова е страшен
този адски Великан,
и вместо да създава той
предимно разрушава,
и неговия тайнствен
код не е от никого разбран,
и затова голямата заплаха
си остава!
27.09.1978г

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stoyna (Стойна Димова)

2015-01-24T08:57:23+02:00

"Гневът на хората
е като лава на вулкан.
От нас навънка
жупел се разлива...
Но този гняв на хората
е с тирания обуздан,
че иначе от жупела му
много ще загинат."
Да, много е коварен този вулкан и всеки ден все повече приближава изригването му. Благодаря ти, че биеш камбаната, но яростта е заглушила ушите му!
Желая ти лек ден и не спирай да тръбиш с тръбата!