19 nov 2008, 20:29

Вяра? 

  Poesía
598 0 2
Вяра? Напуснала ме е,
изгубила съм пътя светъл.
Нима, ако имаше Бог, щеше
толкова мъка без жал да ни дава?

Вяра? Затворила съм сърцето си
за молитви и икони,
но нима мога очи да затворя,
когато пред мен дете проси и сълзи рони?

Вяра? Грешна съм и зная,
че добро на този свят няма.
Нима е пак по волята божия
човек приятел да убива, вместо да спасява?

Как да вярвам, когато злото
с аплодисменти измества доброто,
когато човекът няма чест и жал,
когато пътя на дявола е избрал?

Чудеса и светци, ангели и рай няма,
сам си - помисли как животът ти да не избяга.
Не бъди наивен и знай, че всеки е способен да предава
и няма сила, която грехове да опрощава и виновния да спасява.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • явно си била наранена когато си писала това стихотворение.. надявам се вече да не мислиш че "добро на този свят няма" прегръдки
  • Не бъди толкова черногледа, мила ! Теологическата основа на стиха - за това дали има или няма Бог - не искам да коментирам , но относно липсата на добро в живота ... не съм съгласна .. доброто е навсякъде, където си го създадеш, където има хора които да го искат. Не може да мериш всички с един аршин..хора разни.Не искам да си мисля, че момиче на твоята крехка възраст е толкова обезверено.Има много живот пред теб,мила, ще видиш много зло, но и много добро. "Когато нощта е най-тъмна, най-ясно се виждат звездите."
Propuestas
: ??:??