Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост,
разсъблечи ме и страха ми изхвърли
овехтялата ми дреха ти разскъсай.
истината е в мене скрита,
дълбоко в сърцето си ми ти
сърцето няма, няма дреха,
пред тебе винаги оголено стои
и от тебе тайни няма.
Чети девиза на сърцето сластно,
за тебе то копнее, страда
и вярата му чиста тебе благославя.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados