МинкоАндонов (Минко Андонов)
69 149
1 sept 2020, 11:47

Вяра 

  Poesía » De amor
612 2 2

Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя.
Готов съм! Само да те достигна.
Любовта си към теб ще опазя,
сърцето ти от лед щом стигна.
Ще мога, тогава, във своите длани
във миг да го стопля, да счупя леда.
Тогава пред мене пак ще застане
добрата, красива и умна жена.
И ще изчезне от мене тъгата.
Просто ей тъй! Без следа!

 

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Единият сам,
    отново е буден.
    По химери бленува
    словеса наредил...
    Уж очите се смеят,
    а в душата унил.

    Благодаря за прочита и коментара!
  • Поети...
    И жени.
    Мъже, човеци.
    Кой е забравил,
    кой - простил.
    Кой търси,
    кой - намерил вече.
    Един е тук,
    в смълчана вечер.
    А друг е там,
    навярно спи.
    👍
Propuestas
: ??:??