Коя ли вяра е реалистична

и към доброто ще ни води?

Може ли по пътеката оптимистична

без страх от зло да ходим?

Наистина тук разруха има,

ценностите са объркани тотално,

промяната е тъй необходима,

ако искаме да се спасим от блатото кално.

Но, макар и труден,

изход има и сега,

просто разумът ни трябва да е буден,

за да намерим пътя в гъстата мъгла.

Трябва да се вярва и в доброто,

постижимо е то все пак

и ще ни свърши нявга теглото,

ще се спасим от тоя мрак.