Люска (Люска Петрова)
49 129
2 abr 2008, 22:52

Вяра 

  Poesía
622 0 3
 

Няма място за сълзи,

излишна е тази

внезапна трагичност.

Ненадейно себе си загубих,

но помогни ми, Господи,

да се открия.

Замъглените прозоци

на миналото да измия

и да се огледам там.

Сигурност за бъдещето си

навярно ще получа

и навярно тогава ще знам

какво съм загубила

и какво тепърва ще науча.

Завесата на утрото

бавно се спуска

като коварна падаща кама.

Очакват ме чистене,

пране, закуска

и вярата, че даже в самотата си

не съм сама.

 

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??