6 abr 2009, 16:33

Вяра 

  Poesía
773 0 18

 

Търся си корените.

В земята на дядо -

там, където тревата

зеленее на воля.

Пристъпям по нея

и ми е болно,

сякаш вървя

по жарава.

По старите улици

люляци няма.

И рошкови няма.

Градът все така се буди

без морско-зелените

строги очи на дядо -

потънали там някъде...

... в началото

на „светлото бъдеще",

родено в бодливата люлка

на понятието „Родина".

А той, от звездите ме гледа...

И вяра ми дава...

 

Потърсих си корените...

Намерих могили,

вкоренени в душата ми...
Вяра ми дават.

 

11.04.1997 г.   

                                                                                                                                                               Цикъл "Корени"

МУЗИКА>>> 

 

 

(Това е любимата песен на дядо ми Натанаил Нейков. Позволявам си да я поставя тук в негова памет.)

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно! Заседна ми буца в гърлото... Борис Машалов бе любим певец и на майка ми...
  • Хубав стих, Веси, навява ми много смесени чувства. Не трябва да забравяме корените си. Ние сме това, което са и нашите корени...
  • Това беше любимата песен и на моя дядо, Бог да го прости, като я пееше, плачеше.
    А иначе , тези могили са пръснати и извън България ,а и в нас, както си го написала!
  • Весела, поне знаем, че ни гледат отвисоко. Другия бог не сме сигурни дали го има, но ТЕ ни дават усещането за бог.
  • Спомени и равносметка.Но, хубаво е да знаем корените си и да не забравяме!
    Чудесен стих Веси!
  • Дълбочината на мисълта, ме накара да усетя жаравата в краката си и да наметна звездният плащ на вярата за да полетя и да докосна необятното пространство на спомените. Благодаря ти за стиха.
  • ...защото много ме боли без корен...
    и е бодлива топка нежността...
    ВЕСИ!
  • От корена на родословното дърво се храни и нашата вяра...
    Мъдър стих!
    Поздрав, Весела!
  • Да, животът тече все по-бързо, променя местата от детството, отиват си близките...Тъжно е. Но затова имаме спомени и топлинка във всеки от тях. Така дядо ти е с теб.
  • Търся си корените.
    В земята на дядо -
    там, където тревата
    зеленее на воля.
    И аз мечтая за това!
    Поздрав, Веси!

  • Спомените парят... надничат от стиховете ти и придават своето настроение и на читателя... Прегръщам те, Весела!
  • много хубав финал
    Поздравления!
  • Усетих стиха ти...И вярата...
    Каквото и да напиша тук, слабо е, особено след предисловието.
  • Хареса! "Но нека Вярата не оскъднява..." Както беше пял поетът. Така е и при теб!Целувки!
  • Спомени...и равносметка,за това,което е било и което е сега....
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • връщаме се все там...към корените и вярата си...
    много хубав стих...вяра ми дава...с обич, Веси.
  • "Намерих могили,
    вкоренени в душата ми..." !!!
    Хареса ми!

    Щастлива седмица, Весела!
  • Нищо не е както преди години, всичко е променено...колко жалко!!!
    Стихотворението ти ме натъжи малко, защото и аз си спомних за земята на моите баба и дядо!Но много ми хареса, поздрави!
Propuestas
: ??:??