Вяра

Пулсира тихо във вените ми

моята кръв.

Сърцето пак отмерва точно в ритъм

всяка капчица живот.

Едно начало отново се надига

и търси надежда с любов.

Мислите, станали верига,

като измамници ме следват пак.

Разплитат бавно всеки миг

човешкото ми вдъхновение.

А колко често просто с ритник

ме карат да ги следвам с умиление.

Живея с великата надежда

на многото посоки пред деня.

Но вярата в мен човешка

не искам, не искам да умре!