6 mar 2005, 15:05

Вяра,Надежда,Любов 

  Poesía
1297 0 1
Вярвам в теб и планините.
Ято птици летят над нас.
Реки без брегове,
минават равнините.
А  аз съм с тях и чакам теб.

Небето се разтваря
като черно -  бяла книга.
А върху страниците времето тече.
Дъждовни капки по мен се стичат.
Ехото все към теб ме влече.
Жадувам лицето ти за миг да зърна.
Да бъда твоя да последния ми миг.
Ако успея в тишина да се превърна.
                                                 
Луна и страстни устни ме целуват!
Южнякът минава покрай мен! 
Бъди до мен! Сърцето ми без теб тъжи.
О, Господи не ме наказвай.
Върни го пак при мене ти.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??