Недейте ми пробутва своя фалш,
пирувайки без вяра, Възкресение! 
Премерихте ли кой, кому е дал 
и колко ще ви струва опрощението? 
Но кой съм аз да съдя без да гледам? 
(Слепеца, Бог да пази от гнева му!) 
Живота ми е втора употреба.
Не дадох да изстине мойта кръв.
И не заради нещо, непочувствано
или от все, несбъднати копнежи
и не, че от тъгата ми - в изкуство
принизявах илюзорните летежи.
Завърнах се, защото по човешки
не исках да измъча изпращачите.
Не клекнах пред нарочните си грешки.
Главата си не сведох пред палачите.
Ще легна някой ден върху смирението,
а после ще оплача свободата си, 
но впървом да сълзавят лицемерите, 
които причиняват самота... 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 
16.04.2023