Днес плажът ме зове
безсрамно, някак си греховно,
в милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно…
Да ме помилва с хладните води,
да ме разлей като въздушна пяна,
да обладае чудните ми дълбини
и тялото ми тленно и душата млада.
Да ме раздипли синевата му безмерна
с нестихващата сила на страстта
и като довереница благоверна,
да му остана вярна, до смъртта.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados